В практиките, които водя, за мен е важно човек да не трябва да доказва нищо. Интересува ме не постижението, а усещането, с което си тръгва – по-събран, по-тих и по-добре в себе си. Работя с внимание към дъха, ритъма и начина, по който преживяваме собственото си тяло отвътре.
През по-голямата част от живота си сме няколко крачки пред себе си. Мислим какво предстои, какво още трябва да свършим, какво да решим. Дори когато тялото е на едно място, вниманието често е на друго. Има един почти незабележим праг - между това да мислим живота и това да го преживяваме.
От другата му страна не ни чака нещо ново. Чака ни същият живот. Само че преживян по друг начин.
Как ще прекрачим този праг?
Чрез тялото, което ни връща към усещането.
Чрез дъха, който винаги се случва сега.
Чрез ръцете и удоволствието да създаваме.
Чрез сетивата и малките неща, които винаги са били там.
Четири различни входа. Един и същ праг.
Свикваме с напрежението. Толкова, че спираме да го разпознаваме.
А тялото винаги помни.
Тук ще говорим за това - как се връщаме в регулация, в присъствие, в усещане за опора.