На прага

Защо „На прага“?
През по-голямата част от живота си сме няколко крачки пред себе си. Мислим какво предстои, какво още трябва да свършим, какво да решим. Дори когато тялото е на едно място, вниманието често е на друго.

Има един почти незабележим праг. Между това да мислим живота и това да го преживяваме.

От другата му страна не ни чака нещо ново. Чака ни същият живот. Само че преживян по друг начин.
Как ще прекрачим този праг?Четири различни входа. Един и същ праг.

ЧРЕЗ ТЯЛОТО
В началото просто заемаш позата. Подреждаш се. Нагласяваш. Търсиш къде да сложиш ръцете, краката, погледа.
После спираш да мислиш за позата и започваш да я усещаш.
Усещаш тежестта. Опората. Дъха. Местата, които се отпускат. Местата, които още са стегнати.
Точно там започва практиката.

ЧРЕЗ ДЪХА
Дъхът е най-простият начин да прекрачиш този праг.
Той винаги се случва сега.
Не можеш да дишаш вчера.
Не можеш да дишаш утре.
Всеки път, когато вниманието се върне към дъха, то се връща и към настоящия момент.

ЧРЕЗ РЪЦЕТЕ
Един от следобедите ще прекараме в творческо ателие по керамика.
В началото мислиш за крайния резултат. После постепенно спираш да мислиш толкова.
Вниманието се мести в ръцете. В следващото движение. В следващото докосване.
Без да усетиш, всичко останало остава на заден план.

ЧРЕЗ СЕТИВАТА
Шумът на листата. Миризмата на чая. Топлината на чашата в ръцете. Залезът.
Неща, които винаги са били там. Просто рядко им обръщаме внимание.